Ти, който ме обичаш най-много

Здравейте всички, казвам се Xinxin. Аз съм от Хезе и съм на 11 години. Тези двама възрастни хора са мои баба и дядо. Днес искам да споделя нашата история с вас.

През 2012 г. съм роден. Поради недоносеност не можех да дишам сама след раждането и бях изпратена в интензивното отделение за новородени. По това време моите родители и баби и дядовци се надяваха да съм жив и здрав и да се върна при тях от кувьоза възможно най-скоро. Накрая не ги разочаровах и успях.

Ден след ден израснах под грижите на семейството си. Когато бях на девет месеца, семейството ми забеляза, че очите ми са различни от другите деца, така че ме заведоха в болницата за обстоен преглед. Този ден беше много специален за мен, защото беше денят, в който ми поставиха диагноза хипоксична церебрална парализа. Това беше и денят, в който изгубих любовта на майка си.

Но всичко е наред; моите баба и дядо ми дадоха повече любов от всеки друг. Въпреки че животът беше малко стегнат, аз съм много щастлив.

Поради болестта ми краката ми липсват и не мога да ходя сам. Моите баба и дядо ме носеха навсякъде, за да търся лечение. Винаги, когато имаше дори искрица надежда, те ме водеха да опитам, прекарвайки всеки ден в пътуване между болници и рехабилитационни училища. С течение на годините търсенето на лек изчерпва оскъдните спестявания на семейството, но резултатите са минимални. Безброй пъти съм си представял, че мога да ходя, да играя игри като хвърляне на чували с пясък и криеница с приятели или дори просто да се изправя сам.

За щастие моите баба и дядо никога не са се отказали от мен. Те чуха за социален проект, който осигурява безплатна операция за деца с церебрална парализа, и решиха да ме заведат да науча повече за него. След подробно представяне от персонала надеждата ни се възроди. Баба ми често казва, че очакванията й към мен не са големи; тя просто се надява, че мога да се грижа за себе си в бъдеще. Затова за тази цел ще опитаме всяка възможност, независимо колко малък е шансът.

В деня на операцията бях много нервна, но баба ми ме държеше за ръката и ме утешаваше. Аз съм всичко за моите баба и дядо; сигурно са били още по-уплашени от мен. Мислейки за това, почувствах, че вече не се страхувам от нищо. Исках да си сътруднича добре и да се стремя да се възстановя бързо, за да мога да напусна болницата и да се върна в училище. Искам да уча усилено, да порасна и да печеля пари, за да се грижа за баба и дядо ми.

На третия ден след операцията баба ми ми помогна да стана от леглото и за моя изненада открих, че краката и кръста ми са възвърнали силата. Баба ми също почувства, че подкрепата ми стана по-лесна. Лекарите и сестрите бяха много доволни да чуят за подобрението ми и ме посъветваха да си сътруднича с рехабилитационно обучение у дома, което определено ще направя. Благодаря на дядо Тиан и чичовците и лелите в болницата. Ти освети пътя на моето израстване и аз ще посрещна бъдещето с решителност.

Това приключва историята на Xin Xin, но животът на Xin Xin и нейните баба и дядо продължава. Ще продължим да следим напредъка на Xin Xin.

Shandong Caijin Health Group, заедно с Китайската фондация за насърчаване на здравето и Федерацията на хората с увреждания на Шандонг, стартираха последователно проекта за подпомагане „Споделяне на слънчева светлина – Грижа за деца с увреждания“ и националния проект за обществено благосъстояние „Нова надежда“ за деца с церебрална парализа . Те са помогнали успешно на над 1000 деца с мозъчни заболявания, с различна степен на подобрение на следоперативните симптоми. Тези деца може да имат интелектуални увреждания, зрителни аномалии, епилепсия, а също така могат да имат нарушения на слуха и говора, когнитивни и поведенчески аномалии и др. Въпреки това, моля, никога не се отказвайте от тях. С навременно откриване, последователно лечение и рехабилитация много деца с церебрална парализа могат да изпитат значително подобрение и дори да възстановят здравето си.